Безсъници в Залцбург

Един от моите абсолютни любимци, г-н Шипкоф, страда от смущения в съня. И вместо да брои овце, сяда и ми драсва няколко реда. Тъй като и мен последната седмица ме мъчат някакви демонични сънища го поканих като гост, та да будуваме заедно :)

Мразя си възглавницата! Тя е от онзи вид възглавници, пълни с пух и когато легнеш на нея, главата ти потъва толкова надълбоко, че в крайна сметка вместо на възглавница се оказва, че лежиш на калъфка. Ад! Мъча се да заспя вече от час или може би два... какви ли не глупости ми минават през главата... А как ми се пие една чаша студено млякооо!

Мързелът, естествено, се оказва мой най-добър приятел.

Пускам си iPod-а. Китарите на The Kooks раздират ушите ми с неподходящото си за тази ситуация звучене и минавам на следващата песен- Garbage: You look so fine... "You look so fine I want to break your heart and give you mine...". След като си помислих, че това момиче не е с всичкия си, изключих iPod- а и се опитах за пореден път да заспя...

След няколко минути въртене се позвъня на вратата. "Много странно"- помислих си. Отворих, някои ме бутна и влезе с гръм и трясък в стаята. Докато се осъзная тя вече лежеше на леглото ми. Бялото и тяло се извиваше като австрийските Алпи. Имаше онази прекрасна чупка в кръста като Kirsten Dunst v Crazy/ Beautiful... Онемях!

В мен забушуваха урагани, птички започнаха да пеят и няколко петела закукуригаха, ярко слънце изгря, водопади се заспускаха от високи скали, а аз се приближавах към нея... протегнах пръсти да я докосна... тъпани забиха в ушите ми, вълци започнаха да вият, лъвове хукнаха да бягат, а Bjork запя All is full of love... пръстите ми бяха на милиметри от нея и тогава... тогава се събудих.

Светнах лампата и видях самотата да лежи до мен, а отпред на масата стоеше гордо една недоизпита голяма чаша студено мляко с ванилия...