бодрово

с хубавата стара къща и липсата на места за сядане, което просто те принуждава да танцуваш, с големите потайни гардероби и пустия двор, с тапетите на сребърни цветя и дебелите дървени врати.

бодрово с приятели. топло, топло, топло е.

ще запомня тази забава :) най-вече с момента, когато К. ме измъква в студената нощ, за да видя падаща звезда и тогава да си пожелая нещо. а небето е толкова чисто, купища звезди. не помня какво си пожелах. не ми е важно сега.
ще се опитам да забравя няколко сподавени крясъци. лошото го бутам в чантата с фасовете и салфетките, с които сме попили излятото по пода.

тези дни пожеланията са задължителни, нали, като гадните шаблонни смс-и, които с елементарни рими пълнят инбокс-а ми.

много съм лаконична тая коледа, някак никак не съм по коледно вълшебна, срам и позор. сигурно е заради емоционалните въртележки и безсънието.

ще ви пожелая само да сте смели. и да не сте шаблонни.
безумно кратко е всичко.
целувки
и добра нова година!