последните дни изживявам някакво странно его-разпознаване в живота на останалите. виждам се отразена в чужди страхове, влюбвания, отегчения, следобедни мързеливи прозявки или просто в чуждите тъжни, но вярващи очи. виждам се в ситуации, които са ми чужди, но свързвам с мои мисли и настроения от спонтанни (безпочвени) проблясъци. и в такива моменти вярвам, че всички по някакъв начин сме свързани, от безпощадната прозаичност, и в същото време от неизмеримото вълшебство на нашите 'аз'.
виждам една хубава, млада майка, която иска да е знаеща и спокойна. виждам една неостаряла баба, която иска да е полезна. виждам двама красиви влюбени, пекат сладкиш заедно. виждам крехката носталгия, когато е изречено, че той мирише на бисквити. виждам търсещи, истински хора, които като мен са объркани от ветропоказателите. и ми става мило.
усмихавам се и утрото ми обещава нов ден. божичко, колко употребено звучи това, чак на мен ми става сладко, до прегорено карамелено. но знам, че това е дълбокото вдишване, след събуждането, след измиването на очите и първата глътка горчиво кафе, след забравянето, че исках да те сънувам, защото си мислих за теб... и твърде много се събра днес, трябва да спя.
изпих последната глътка, загасих лампите и лаптопа и ви пожелах добро утро!
3 comments:
докато четох си мислих, че съм абсолютно същата... а в момента пия кафе след дълбокото вдишване и неволно извиване на гръбнака, докато се будих от кошмар))) нямам лаптоп, който да затворя и добре че е така - иначе щеше да е прекалено, хаха :))
добро утро!
Ани дължа ти едно огромно съжалявам...а по дългото обяснение ще си го намериш когато си провериш имейла :)
sorry :( наистина
добро утро...:)
Post a Comment